България, Северозапада...
06-07-2015, 01:47
Северозападът е нещо друго. Радичков, го бе нарекъл различната земя. От време на време се появи някой “верблюд” от онези неговите, Радичковите, дето ядат камъни и ако ги зърне човек си забравя родното място… Видно много са се навъдили тия зверове през годините и много са ги зърнали, та сега само тук-там са останали хора. Голямо, красиво, безлюдно и някак забравено.
От София хванахме старият път през прохода Петрохан, оттам към хижа Ком. След хижата по асфалта надолу към Берковица и натам през села с имена, странни, но и като да си тежат на мястото.
Бистрилище, Чупрене, Вещица, Ошане, Старопатица, Делейна, Балей, Флорентин…
Красиво и спокойно, няма суетня, няма много коли по пътищата. По междуселските пътчета попадаме на някой току-що направен почти идеален път, на други места по асфалта трева – личи си, че не се минава много. Повечето села навремето са били големи и богати – с размах са строени, имотни хора са били тъдява. Сега са останали тук-там спретнати дворове – разпръснати. Човек неусетно се замисля, как толкова много хора, покъщнина и съдби са сменили посоката си и пак се сещам за Радичков и нямащото го вече негово Калиманци дето сега само верблюди обикалят.
Внимание: Изображенията в тази тема са публикувани с размери 1920 пиксела (по-дългата страна). Софтуерът на форумите ще ги форматира според размера, допустим от вашия браузер. Ако желаете да разгледате снимка в нейната пълна разрешителна способност, отворете я индивидуално. (Изисква различни действия в зависимост от браузера ви.) Изображенията са съобразени с възможностите на типичен монитор, който е в състояние да визуализира sRGB цветно пространство (калибриран). Общият размер на снимките е голям и ако вашата интернет връзка не е достатъчно бърза, ще се наложи да изчакате за зареждане на всички изображения.
Високо в планината е винаги красиво, напред е хижа Ком, жегите са далече, всяко облаче застане ли пред слънцето веднага полъхва студ.
Това не е посред планината, а някогашна оживена улица в селото. До нея е къщата от по-горе с големият чардак.
Белоградчишките скали.
Наоколо има много повалени дървета от тежкия сняг на изминалата зима. Може би 20% от гората е нападала, голямо бедствие.
Преди няколко години бяхме организирали преход от връх Ком, до село Връв (първото по река Дунав след Сърбия). Минахме през тези гори и пътя, макар и черен го имаше, личеше си, че се ползва редовно. Сега и следа няма. Ако не беше тракът от Офроуд картата – нямаше намиране. Скоро гората ще си го вземе. Явно колегите офроудери скоро не са наминавали насам.
Тойотата е надежден помощник за такива места, а и знаейки къде съм, допълнителните 200 литра гориво не бяха в категорията лукс.
Крайната ни цел е село Връв, а там ни посреща събора. Единственото събитие оживяващо селото и повод на мнозина да се върнат, макар и за ден.
По традиция свири една от малкото останали автентични духови музики от Северозапада – Балейската. Шум и веселба, селото сигурно беше умножило средният си брой жители десетина пъти. Общо взето беше малко като разходка по Витошка в София, много познати, все неочаквано там.
Тамошни носии и облекла нямаше, момите си бяха по-последна Софийска мода, останалите в една дето никога не и минава времето…, откъдето и са. Но все пак за една снимка, се намери начин, при това с автентична местна носия:
Музиката започва да свири по светло и на празен площад, а завършва на тъмно и с хоро. Малко сюреалистично изглеждат тази свирня в полутъмнина и почти невидимото хоро около нея, но пък къде другаде така?
А полето особено привечер е като приказно. Пълно с живот, я сърничка ще избяга, фазан уплашено ще изкряска и заклати житата, пъдпъдъци и всичките охранени. Но разходки само вечер, за свикналите със Софийския климат жегата е направо невероятна.
Някой се кахъреше, че врабчетата били изчезнали. Не са изчезнали, избягали са. Явно хората са тръгнали към София, а врабчетата на обратно 
Много са и навсякъде, по стобори, дървета и покриви, само се вглеждат откъде да вдигнат някое зрънце…
Има едни други малко по-големи, за които не знам как се казват, големи бандити. На ята се движат и участват в някаква олимпиада кой ще надяде другарчето и всичко това съпроводено с невъобразима шумотевица:
В целият този цвърчащ хаос, тук там се прокрадват като цветни стрели много подозрителните пчелояди.
Гнездят близо до брега на високото. Междувременно във водата на Дунав, също кипи живот. Едни големи риби от време на време изкачат със засилка и страшен плясък, което според мен правят, за да дразнят рибарите накацали с въдици покрай брега. И тихо се промъкват водните змии, преди да пропълзи към леговището си, си подава главата и много подозрително оглежда за врагове и фотографи най-вече:
А отгоре на смени се редуват всякакви от леката категория, от време на време и няколко патици ниско над водата
Над цялата тази какафония, спокойно лети и наблюдава театъра една орлица с малкото си. То всъщност не лети постоянно, а от време на време. Като му омръзне, каца на гърба на майка си като на самолетоносач и гордо разглежда. Произходът има значение…
И след толкова внимание, за да няма обидени и няколко снимки от домашните пернати и космати.
Имах работа във Видин и този път хванах асфалта към областния град не черните пътища от картата на Събин. По пътя към Видин:
Видин ще е тема на друг фотопис, трябва си време и поне седмица. Но все пак спирайки за по няколко минути, няколко кадъра от “Къщата с куклите”, намираща се край един от големите булеварди.
И няколкото минути на заминаване отделих на старата еврейска синагога, от която сега има само останки, но и от тях може да се видят фините колони с хармонични капители и въобще целият изтънчен и добре претеглен архитектурен замисъл. Докато паркирах, първото, което видях, е луната, която надниква през разрушения покрив и един от страничните прозорци.
Наскоро беше открита отново за посетители пещера Венеца. Използвах и да направя няколко кадъра вътре. Лично на мен с раницата с апаратура ми беше леко тясно, но пещера е, не е стадион.
Дунав е тема на много предания, легенди, музика и е може би най-споменаваната река в Европа. Аз пък ще добавя няколко кадъра към неговото “портфолио”
Към река Тимок, в далечината е Сърбия.
Трафика по реката беше много интензивен, даже видях изпреварване на шлепове.
Сутрин преди изгрев и след буря.
И като контраст, на същото място, но друга утрин, когато не полъхваше ветрец дори:
Нагоре към завоя за Железни врата и един спокоен залез:
И ранен сутрешен поглед през Дунав, към румънското село Гърла Маре:
Забележителност е църквата в село Връв. Завършена е 1880 година, като е строена с размах и мащаб, но най-удивителното са стенописите. Дело са на майстори, който се доближават до школата изографисвала Рилският манастир. Вложените от богати предприемачи пари, правят църквата спомен за добрите дни на селото. Докато снимах, слушах историята, разказана от Андролина-жената, която днес се грижи за църквата. От миналото, когато предците ни са вложили всичко най-добро с надежда и любов, до днешни дни, когато дори елементарни дреболии са проблем. Държавата отпуснала пари за реконструкция, но според жената, малко от тях са отишли по предназначение. От тогава е останало великолепието, а сега само грижите:
Довиждане на село Връв:
И отново към София:
Наскоро имах отново път по тези места и макар и съвсем набързо, се събраха няколко кадъра. Оттук, там малко фрагменти и гледки… Има за снимане по тези краища, само време да остава…
Изображенията са заснети с:
Pentax K-3, статив BENRO C2980T и обективи:
HD PENTAX DA 15mm F4 ED AL Limited.
SMC DA* 55mm f/1.4 SDM
Телеобектив SMC Pentax DA* 300mm f/4 ED [IF] SDM
SMC PENTAX FA 31mm f/1.8 AL
Добавям към темата две снимки и запис на Балейската духова музика (запис и обработкаТеодор Петров)
